Kantonimed (Антон Кънчев)
23 18
Dec 5, 2007, 5:49 PM

На жената 

  Poetry » White poetry
1395 0 10
Аз търся времето, в което сме общували,
в което сме разисквали нещата, това,
в което ние сме жадували,
за това, където е горяла любовта.

Но всеки път, пак, се повтаря, първо
- тръпката - запалва се искра,
- после огънят разпалваме и
завършва в пепелта... Сълза!

Колко пъти ще го преживеем
ние двамата, в различни времена
- жена, ти:  една и съща в драмата,
имаща над хиляди лица в сърца!


                                                          

© Антон Кънчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не се възгордявай.....!!!,просто продължавай да бъдеш себе си
  • Хей,благодаря ви на всички,ще ме накарате да се възгордея :P
  • Красиво,точно,с уважение!
    Чудесен стих!
    Поздравявам те за мъдростта!
  • Впечатли ме с нестандартния си поглед.
    Усетил си същността на жената...
    невероятно въздействащо.
    С много обич за теб и за жените.
  • Харесва ми как пишеш и стихотворението ми харесва, обаче, не че искам да се заяждам, но много неправилно си го определил като бял стих. Наясно съм защо тази категория е тук, и че става въпрос само за стихотворение без рима(а не за характерния за белите стихове формат и ритъм)Просто ми направи впечатление. Продължавай да пишеш, харесваш ми.
  • Харесва ми. 6
  • Много интересно и нетипично ,хареса ми
  • Хубаво е!
  • страхотно е
    Поздравления
  • Хм, колко ли пъти?!

    Хареса ми, поздрави!!! От жената
Random works
: ??:??