14 апр. 2009 г., 20:37

На живите

873 0 1

НА ЖИВИТЕ

 

Тежък и труден е пътят на живите,

всеки носи кръст на различна съдба.

Малко е вярата във душите ни,

много и силна е завистта.

 

Как да убием змията у себе си?

Оставете я в ръцете на смъртта.

И търсете дълбоко в недрата,

топлината на милата майка Земя.

 

Как да забравим омраза и зло,

вечните дяволски чеда.

Как да успеем да посадим тази вяра

в чистите детски сърца.

 

Тежък и труден е пътят на живите.

Но животът не е само съдба.

Нужни са сила и воля, и жажда,

за нова посока на мисълта.

 

Има я като даденост

онази забравена доброта.

Има я още с първия писък

на родените същества.

 

Тя е заложена, но я издигнете,

високо над всички злини.

Там още тлее малкото пламъче

за надежда, обич, любов и мечти.

 

Неумолимо е времето в мрак,

погледнете го смело в очи.

То ще спре неистовия си бяг

и ще поеме с безброй светлини.

 

Има простор за мисъл и ум,

далеч от дълга самота.

Прегърнете надеждата с разум

и стъпете здраво на тази Земя.

 

Не изпускайте този миг на просвета.

Той е неповторим.

Има още шанс за света. Нека го спасим.

Истината е една! САМО С ДОБРОТА!!!

 

Мария К. Добрева

Март, 1998 г.

Бейрут, Ливан

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Кузманова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...