На Йордан Кръчмаров
(един от най-големите съвременни поети на Добруджа и на България)
Някой ден няма да се върне козата…
И аз не ще се прибера.
Цял живот най-живите ще ме очакват,
но няма да повярват, че е свършил моят път.
Някой ден ще забележите,
че най-горещият миг не е през лятото,
че най-студената буря не е снежната,
че не всичко трябва да се пресмята.
Някой ден и аз ще успея,
ще тръгна прав и светъл като Шибил,
ще се извръщате в недоумение,
че отново ме виждате жив.
Сълзите кръвта не измиват…
По дяволите падналите ничком –
и утре е ден.
Като мене живейте и обичайте,
Но живейте по-дълго от мен!
1986
© Ангел Веселинов Все права защищены
По дяволите!!!
и утре е ден...