На кафе
На кафе
На кафе сме.
Всъщност, пиеш кафето си ти,
аз от чая си бавно отпивам.
Ти ме гледаш със своите топли очи -
в тях неоткрити вселени откривам.
Разговорът ни трудно върви -
моят живот, мойте проблеми -
ти ме питаш,
а цигарата тихо дими...
и аз съм така уморена.
И животът, и подсладеният чай ми горчи,
сякаш глътка пелин съм отпила.
Ти ме гледаш със твоите топли очи -
в тях надежда отвътре напира.
Аз те разбирам,
но и ти разбери,
че съм до смърт наранена.
Най-невинно протягаш ръка,
като приятел, надявам се, за утеха,
аз се дръпвам, сякаш ме жилва оса
и надеждата бавно повехна...
Ти ме гледаш със твоите топли очи -
тези вселени са тъй примамливи,
... а пък чаят ми все тъй горчи -
настояща горчилка от близкото минало.
Твоите думи ме топлят сега
и във момента дори съм щастлива,
но отвън пак ме чака мига -
оня миг,
в който всяка жена си отива.
Ти ме гледаш със своите топли очи -
думи неказани в тях са стаени.
Колко омайващо блясват звезди,
в тези примамливи тайни вселени!Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены
