andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
111 3143
6.01.2008 г., 1:12 ч.

На кафе 

  Поезия » Любовна
824 0 14

На кафе

На кафе сме.

Всъщност, пиеш кафето си ти,

аз от чая си бавно отпивам.

Ти ме гледаш със своите топли очи -

в тях неоткрити вселени откривам.

Разговорът ни трудно върви -

моят живот, мойте проблеми -

ти ме питаш,

а цигарата тихо дими...

                и аз съм така уморена.

И животът, и подсладеният чай ми горчи,

сякаш глътка пелин съм отпила.

Ти ме гледаш със твоите топли очи -

в тях надежда отвътре напира.

Аз те разбирам,

но и ти разбери,

                че съм до смърт наранена.

Най-невинно протягаш ръка,

като приятел, надявам се, за утеха,

аз се дръпвам, сякаш ме жилва оса

и надеждата бавно повехна...

Ти ме гледаш със твоите топли очи -

тези вселени са тъй примамливи,

              ... а пък чаят ми все тъй горчи -

настояща горчилка от близкото минало.

Твоите думи ме топлят сега

и във момента дори съм щастлива,

но отвън пак ме чака мига -

                           оня миг,

в който всяка жена си отива.

Ти ме гледаш със своите топли очи -

думи неказани в тях са стаени.

Колко омайващо блясват звезди,

             в тези примамливи тайни вселени!

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??