На какво ми прилича лятото
Лятото ми прилича на момче,
прехвърлило оградата
с клонче череши в ръката
и на едно пухкаво облаче,
поляло с дъжда си стъклата.
Лялото ми прилича на локвичка,
във което обичат да пльоснат
и тръпнат да го нагазят
две нозе с немирни закачки,
а лъчите им се усмихват.
На вълна ми прилича прииждаща,
която близва от жажда брега,
а той мокър тършува из пясъка,
за да ù даде огърлица от сънища
и я закичва на пенестата ù грива.
На какво ми прилича още лятото?!
На шепа лунички и бръчки от смях...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
