Всичко поставяш на везни
мериш на кантара:'любов,доверие,мечти,
а после ме поглеждаш ти под вежди
и казваш "Ти си по-виновна!Видя ли?"
Та нима любовта е игра
на виновност и невинност?
Та нима обичта претегли
колко на колко излезе тя всъщност?
Глупаво е за любов да коленичиш,
непростимо е да я претегляш...
Та как така успя за един миг
твоето и моето сърце да хвърлиш на кантара? ...