Jul 29, 2006, 12:29 AM

На кантара

  Poetry
701 0 4
Всичко поставяш на везни
мериш на кантара:'любов,доверие,мечти,
а после ме поглеждаш ти под вежди
и казваш "Ти си по-виновна!Видя ли?"

Та нима любовта е игра
на виновност и невинност?
Та нима обичта претегли
колко на колко излезе тя всъщност?

Глупаво е за любов да коленичиш,
непростимо е да я претегляш...
Та как така успя за един миг
твоето и моето сърце да хвърлиш на кантара?

Не се ли оплаши,че ще ги нараниш?
Не се ли замисли,че можеш да ги убиеш ти?
Хайде,недей стоя,не се прави на невинен
кажи кантара какво покаzа-кой кого повече обича?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тина,много ти благодаря!Прекрасна си,наистина!
    Мери,благодаря ти и на теб,мила!Ще си помагаме,нали?Ако допусна пак грешка,кажи ми,моля те!
    Момчо,Благодаря ти миличък!
  • Не ме е срам да призная, че на едно от нещата, които публикувах, бях допуснала правописни грешки - цели 3. Но на мен ми направи забележка по-съобразителен човек - по майла!Мери, не го прави по този начин, моля те!
    Лунна Сянка, поредното твое стихче, от което научих нещо
    Много ми хареса!И както каза Момчил - Само Така!!!
  • Здравей. Поработи повече върху стиха си! Оплаши се пише с У.
  • Харесва ми,само така!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...