botyo (Бойко Беров)
194 337
20 апр. 2016 г., 20:49

На кея 

  Поэзия » Другая
886 1 3

 

 

По дългите мигли на мрака

се бе спряла сълза,

някаква близост да чака

или поне бледа следа.

 

Струеше зад нея надежда,

че Ти ще се появиш

и тайни над кея съглежда

в небесния звезден афиш.

 

Морето шептеше смирено :

- Не си сама в този покой.

Приличаш на тъжна сирена.

А дали удавник е Той ?

 

Във чужди обятия легнал,

с други далечни жени,

към сладости чужди посегнал,

в други далечни земи.

 

Морякът е птица незнайна,

навсякъде има си дом,

оставя след себе си тайни

и няма единствен подслон.

 

Недей да тъгуваш. Ще дойде.

Земята ще го призове.

Той корени няма,

а твойте – са в молещите твои ръце.

 

По дългите мигли на мрака

все още се стича сълза.

Тя Него ще го дочака

и Той знае това.

 

© Бойко Беров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??