10 дек. 2009 г., 14:02

На Климент Охридски

6.2K 0 2

 

Изправен в цял ръст, гледаш на изток,

към изгрева вдигнал ръце.

В теб отеква неистово

неуморното, будно сърце!

 

Мили старче, прости ми,

научи ме, учителю благ,

да изпея чрез рими

обичта си към родния бряг!

 

Ще притворя очи!

Ще докосна нозете ти! Ах,

ти чрез мен поплачи -

да пречистя духа си от грях,

 

за да грабна перото,

от омайните гледки пиян,

на словата хорото

да извия с трепереща длан!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • словата хорото
    да извия с трепереща длан!

    Достойно посвещение!
  • Хубав стих!
    За човек, благодарение и на когото сега можем да си пишем тук!
    Поздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...