На Климент Охридски
Изправен в цял ръст, гледаш на изток,
към изгрева вдигнал ръце.
В теб отеква неистово
неуморното, будно сърце!
Мили старче, прости ми,
научи ме, учителю благ,
да изпея чрез рими
обичта си към родния бряг!
Ще притворя очи!
Ще докосна нозете ти! Ах,
ти чрез мен поплачи -
да пречистя духа си от грях,
за да грабна перото,
от омайните гледки пиян,
на словата хорото
да извия с трепереща длан!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
