На Климент Охридски

10 dic 2009, 14:02

Poesía » Otra

5888 0 2

Изправен в цял ръст, гледаш на изток,

към изгрева вдигнал ръце.

В теб отеква неистово

неуморното, будно сърце!

Мили старче, прости ми,

научи ме, учителю благ,

да изпея чрез рими

обичта си към родния бряг!

Ще притворя очи!

Ще докосна нозете ти! Ах,

ти чрез мен поплачи -

да пречистя духа си от грях,

за да грабна перото,

от омайните гледки пиян,

на словата хорото

да извия с трепереща длан!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.