Dec 10, 2009, 2:02 PM

На Климент Охридски 

  Poetry » Other
5884 0 2

 

Изправен в цял ръст, гледаш на изток,

към изгрева вдигнал ръце.

В теб отеква неистово

неуморното, будно сърце!

 

Мили старче, прости ми,

научи ме, учителю благ,

да изпея чрез рими

обичта си към родния бряг!

 

Ще притворя очи!

Ще докосна нозете ти! Ах,

ти чрез мен поплачи -

да пречистя духа си от грях,

 

за да грабна перото,

от омайните гледки пиян,

на словата хорото

да извия с трепереща длан!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • словата хорото
    да извия с трепереща длан!

    Достойно посвещение!
  • Хубав стих!
    За човек, благодарение и на когото сега можем да си пишем тук!
    Поздрав!
Random works
: ??:??