На клоните на мойто отчаяние...
На клоните на мойто отчаяние
обеси се надеждата ми снощи,
удавиха се в глупаво страдание
и празните ми дни и нощи.
На дланите ми легна лудост,
донесе шумна тишина,
в сянката ми спря се ужас
да иска светлина...
Но слънцето отдавна е залязло
зад нечия усмихната душа,
а мен ме гази и прегазва
една отровна самота.
обеси се надеждата ми снощи,
удавиха се в глупаво страдание
и празните ми дни и нощи.
На дланите ми легна лудост,
донесе шумна тишина,
в сянката ми спря се ужас
да иска светлина...
Но слънцето отдавна е залязло
зад нечия усмихната душа,
а мен ме гази и прегазва
една отровна самота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Все права защищены
