5 сент. 2008 г., 22:01
На клоните на мойто отчаяние...
На клоните на мойто отчаяние
обеси се надеждата ми снощи,
удавиха се в глупаво страдание
и празните ми дни и нощи.
На дланите ми легна лудост,
донесе шумна тишина,
в сянката ми спря се ужас
да иска светлина...
Но слънцето отдавна е залязло
зад нечия усмихната душа,
а мен ме гази и прегазва
една отровна самота.
обеси се надеждата ми снощи,
удавиха се в глупаво страдание
и празните ми дни и нощи.
На дланите ми легна лудост,
донесе шумна тишина,
в сянката ми спря се ужас
да иска светлина...
Но слънцето отдавна е залязло
зад нечия усмихната душа,
а мен ме гази и прегазва
една отровна самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Виктория Все права защищены
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
