5.09.2008 г., 22:01 ч.

На клоните на мойто отчаяние... 

  Поезия » Друга
818 0 5
На клоните на мойто отчаяние
обеси се надеждата ми снощи,
удавиха се в глупаво страдание
и празните ми дни и нощи.

На дланите ми легна лудост,
донесе шумна тишина,
в сянката ми спря се ужас
да иска светлина...

Но слънцето отдавна е залязло
зад нечия усмихната душа,
а мен ме гази и прегазва
една отровна самота.

© Виктория Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??