На клоните на мойто отчаяние...

Sep 5, 2008, 10:01 PM

Poetry » Other

1049 0 5

На клоните на мойто отчаяние
обеси се надеждата ми снощи,
удавиха се в глупаво страдание
и празните ми дни и нощи.
На дланите ми легна лудост,
донесе шумна тишина,
в сянката ми спря се ужас
да иска светлина...
Но слънцето отдавна е залязло
зад нечия усмихната душа,
а мен ме гази и прегазва
една отровна самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На клоните на мойто отчаяние...

Want to read more?

Random works