Sep 5, 2008, 10:01 PM
На клоните на мойто отчаяние...
На клоните на мойто отчаяние
обеси се надеждата ми снощи,
удавиха се в глупаво страдание
и празните ми дни и нощи.
На дланите ми легна лудост,
донесе шумна тишина,
в сянката ми спря се ужас
да иска светлина...
Но слънцето отдавна е залязло
зад нечия усмихната душа,
а мен ме гази и прегазва
една отровна самота.
обеси се надеждата ми снощи,
удавиха се в глупаво страдание
и празните ми дни и нощи.
На дланите ми легна лудост,
донесе шумна тишина,
в сянката ми спря се ужас
да иска светлина...
Но слънцето отдавна е залязло
зад нечия усмихната душа,
а мен ме гази и прегазва
една отровна самота.
© Виктория All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много ми хареса!
-
Много емоционален стих!Браво!Поздравчета!
-
Много силно! Чудесен стих! Аплодисменти!!!
-
олеее много ми харесва...продължавай в същия дух...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много хубав стих е родила самотата...