26 дек. 2012 г., 20:18

На Коледа

579 1 0

Събрахме се  на този хубав празник,

 най-близките, най-милите - Родата!

 Не бяха ни надеждите напразни -

 със радост си напълнихме душите!


Тъгата по загубеното време 

 опитахме набързо да стопиме...

 Разплакахме се, дявол да го вземе...

 По бузите ни се размаза грима!


И седнахме на общата трапеза...

 Да вдигнем чашите в ръцете.

 Кръстосахме си теза с антитеза

 и радостта ни дойде във сърцата...


Заспорихме за Минало и Днешно...

 Обходихме света със новините...

 Решавахме проблемите си спешно...

 Кроихме плановете си за дните!


Защо ли всеки ден не е фиеста?!

 А само делничим от край до края!

 И трябва в тях все да си носим кръста...

 И не познаваме вкуса на Рая!

    24.12. 2012г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...