26 dic 2012, 20:18

На Коледа

  Poesía » Civil
581 1 0

Събрахме се  на този хубав празник,

 най-близките, най-милите - Родата!

 Не бяха ни надеждите напразни -

 със радост си напълнихме душите!


Тъгата по загубеното време 

 опитахме набързо да стопиме...

 Разплакахме се, дявол да го вземе...

 По бузите ни се размаза грима!


И седнахме на общата трапеза...

 Да вдигнем чашите в ръцете.

 Кръстосахме си теза с антитеза

 и радостта ни дойде във сърцата...


Заспорихме за Минало и Днешно...

 Обходихме света със новините...

 Решавахме проблемите си спешно...

 Кроихме плановете си за дните!


Защо ли всеки ден не е фиеста?!

 А само делничим от край до края!

 И трябва в тях все да си носим кръста...

 И не познаваме вкуса на Рая!

    24.12. 2012г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...