Събрахме се  на този хубав празник,

 най-близките, най-милите - Родата!

 Не бяха ни надеждите напразни -

 със радост си напълнихме душите!

Тъгата по загубеното време 

 опитахме набързо да стопиме...

 Разплакахме се, дявол да го вземе...

 По бузите ни се размаза грима!

И седнахме на общата трапеза...

 Да вдигнем чашите в ръцете.

 Кръстосахме си теза с антитеза

 и радостта ни дойде във сърцата...

Заспорихме за Минало и Днешно...

 Обходихме света със новините...

 Решавахме проблемите си спешно...

 Кроихме плановете си за дните!

Защо ли всеки ден не е фиеста?!

 А само делничим от край до края!

 И трябва в тях все да си носим кръста...

 И не познаваме вкуса на Рая!

    24.12. 2012г. София