21 окт. 2007 г., 13:24

На Коледа ми липсва аромата

1.3K 0 19
На Коледа ми липсва аромата...
На преспите дълбоки тишината...

Липсва ми по детски да се радвам
на всички малки празнични детайли -
на лампичките цветни в тъмнината,
на шарените лъскави гирлянди,
на танца на искрите по стената...
На Коледа ми липсва аромата...

И липсва ми трапезата на баба...
На Бъдни вечер топлата магия...
Вълшебството, разпръскващо елхата...
(И дядо Коледа се вмъкнал през комина!)

Тъй липсват ми отминалите зими
със празнични вечЕри, с настроение...
Със вярата във Коледното чудо...
Със детското, невинното доверие...

Годините отнеха чистотата...
Угасва над Витлеем звездата...
Сърцето се разкъсва в самотата...
На Коледа ми липсва аромата...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Михалева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова красиво и тъжно ... Усетих аромата на стиха ти ... ПОЗДРАВЛЕНИЯ !!!
  • Благодаря!!!!!!!!!!
  • С пожелания за ароматна Коледа!!! Съвсем скоро е!!!
  • Празника е в нас самите,Алекс! Погледни на него през очите на детето,което е вдишвало всичките тези аромати..повярвай ми!Лесно е!
    Трябва само много силно да го пожелаеш и да се усмихнеш!Докато те четях..наистина ПОМИРИСАХ всички хубави аромати на детството...БЛАГОДАРЯ ТИ!
  • Сега гледам на празника по-различно от както като бах мъничка. Не че сега съм много голяма, ама много детски представи изчезнаха... Пък и липсва обединяващият роднините човек. Липсва онази приказност и топлота. Иначе, ще има някаква доза празничност, но ми липсват точно тези моменти...
    Много благодаря, че се включи с коментар. Прегръщам те силно от все сърце и много целувки, Вале!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...