21 окт. 2007 г., 13:24

На Коледа ми липсва аромата

1.3K 0 19
На Коледа ми липсва аромата...
На преспите дълбоки тишината...

Липсва ми по детски да се радвам
на всички малки празнични детайли -
на лампичките цветни в тъмнината,
на шарените лъскави гирлянди,
на танца на искрите по стената...
На Коледа ми липсва аромата...

И липсва ми трапезата на баба...
На Бъдни вечер топлата магия...
Вълшебството, разпръскващо елхата...
(И дядо Коледа се вмъкнал през комина!)

Тъй липсват ми отминалите зими
със празнични вечЕри, с настроение...
Със вярата във Коледното чудо...
Със детското, невинното доверие...

Годините отнеха чистотата...
Угасва над Витлеем звездата...
Сърцето се разкъсва в самотата...
На Коледа ми липсва аромата...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Михалева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова красиво и тъжно ... Усетих аромата на стиха ти ... ПОЗДРАВЛЕНИЯ !!!
  • Благодаря!!!!!!!!!!
  • С пожелания за ароматна Коледа!!! Съвсем скоро е!!!
  • Празника е в нас самите,Алекс! Погледни на него през очите на детето,което е вдишвало всичките тези аромати..повярвай ми!Лесно е!
    Трябва само много силно да го пожелаеш и да се усмихнеш!Докато те четях..наистина ПОМИРИСАХ всички хубави аромати на детството...БЛАГОДАРЯ ТИ!
  • Сега гледам на празника по-различно от както като бах мъничка. Не че сега съм много голяма, ама много детски представи изчезнаха... Пък и липсва обединяващият роднините човек. Липсва онази приказност и топлота. Иначе, ще има някаква доза празничност, но ми липсват точно тези моменти...
    Много благодаря, че се включи с коментар. Прегръщам те силно от все сърце и много целувки, Вале!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...