На колене пред Боговете
Тихо чакам красивата пролет и сълзи от очите ми капят.
Аз за край на войната се моля! Вън животът – снежинка – се стапя.
Аз смъртта я познавам отдавна! Тя не ражда щастливи дечица!
Тя, смъртта, не изглежда забавно! Днес е майка на млади войници.
Тази майка е луда, свирепа! Тя жадува кръвта да царува!
Днес животът изчезва нелепо и тъгата по пътя лудува!
На небето звездите са черни. На земята душите умират.
Днес гневът е оптически мерник и стрелбата по хора не спира.
Цяла вечер вилнеят снаряди и животи се раждат в метрото.
Тъжно пее душата ми млада. Аз отново ще плача в леглото.
Аз ще плача за всички дечица, на които бащата загина!
Аз ще плача за всички войници и за всяка сломена Родина!
Не поглеждай към моята къща! Аз живота си давам за нея!
Аз се трудя за хляба насъщен и за скъпа Родина милея!
Ако идваш към моята къща, за да стъпчеш жестоко доброто
и да плюеш над хляба насъщен, ме застреляй направо в челото!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
