На колене пред Боговете
Тихо чакам красивата пролет и сълзи от очите ми капят.
Аз за край на войната се моля! Вън животът – снежинка – се стапя.
Аз смъртта я познавам отдавна! Тя не ражда щастливи дечица!
Тя, смъртта, не изглежда забавно! Днес е майка на млади войници.
Тази майка е луда, свирепа! Тя жадува кръвта да царува!
Днес животът изчезва нелепо и тъгата по пътя лудува!
На небето звездите са черни. На земята душите умират.
Днес гневът е оптически мерник и стрелбата по хора не спира.
Цяла вечер вилнеят снаряди и животи се раждат в метрото.
Тъжно пее душата ми млада. Аз отново ще плача в леглото.
Аз ще плача за всички дечица, на които бащата загина!
Аз ще плача за всички войници и за всяка сломена Родина!
Не поглеждай към моята къща! Аз живота си давам за нея!
Аз се трудя за хляба насъщен и за скъпа Родина милея!
Ако идваш към моята къща, за да стъпчеш жестоко доброто
и да плюеш над хляба насъщен, ме застреляй направо в челото!
© Димитър Драганов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е, щураче (любимка)... Остава ни да се молим.
-
Като отворя сайта и видя това "Честита баба Марта" и...
Сега стои и над твоето стихотворение и ми се иска да крещя, ала "е глас без помощ, глас в пустиня", като в онзи ден на февруари 1873г., днес, сега, са такива дни за един цял народ, а ние плачем под "Честита баба Марта"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
