18 нояб. 2008 г., 17:58

На кръстопът

691 0 5
На кръстопът
 
На кръстопът знам съм роден,
на кръст и на път съм орисан,
трите орисници в този ден,
на челото звезда, звезда ми изписали.

И звезда в моя път ме поведе,
и към нея поех през всемира,
от реки три - океани доведох
вода, дано някой мен, мен ме разбира.

Но ти, само ти не ме пусна до теб,
да се напия, да утоля своята жажда,
Боже, тъмно е, като в рог, няма Феб,
И се питам защо, ех защо съм се раждал.

А небесна везна в мене гори,
тупти ми сърцето, тактува във рима,
и сънувам, цветя, цветя призори,
от щастлив, по-щастлив съм – теб че те има.

До кръстопът, там ще умра,
на път... пръст са ми вече очите,
моля те, поне днес в тая стара игра,
ме обичай, и нищо,  нищо не питай.

31.05.2008 01:45 ЕЕТ, София, СГНР.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ми Ки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей Галка! Не за първи път се срещаме, нали? Аз така си пиша.
    Така се получава. Малко излиза патетично, но "хаста ла виста"!
    Благодаря!
  • Много хубав стих!
    Разчувства ме!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Благодаря,Валче!Усмивка за теб, не съм ли ти казвал, че не понасям като плачат жени и кучета! Да не вземеш сега пък да се засегнеш от това сравнение. Дълго е за обяснявяне, защо именно кучета...но само ще ти кажа, че съм живял 15 години с две живи кучета и знам и кучешки език.
    Освен останалите ...

    Ася! Мила моя живо-писке! Ех Ася, ако ми казваше някой какво ще ме стигне, Ася! Нямаше ама никога да му повярвам! - останалото на лични!
  • " обичай, и нищо, нищо не питай."!!!
    Много емоционално откровение!Хареса ми!Поздравления,Милчо!
  • Просълзих се от емоция!Поздравявам те Миланов!Доста нещо съм пропуснала,но ще наваксам!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...