18.11.2008 г., 17:58

На кръстопът

688 0 5
На кръстопът
 
На кръстопът знам съм роден,
на кръст и на път съм орисан,
трите орисници в този ден,
на челото звезда, звезда ми изписали.

И звезда в моя път ме поведе,
и към нея поех през всемира,
от реки три - океани доведох
вода, дано някой мен, мен ме разбира.

Но ти, само ти не ме пусна до теб,
да се напия, да утоля своята жажда,
Боже, тъмно е, като в рог, няма Феб,
И се питам защо, ех защо съм се раждал.

А небесна везна в мене гори,
тупти ми сърцето, тактува във рима,
и сънувам, цветя, цветя призори,
от щастлив, по-щастлив съм – теб че те има.

До кръстопът, там ще умра,
на път... пръст са ми вече очите,
моля те, поне днес в тая стара игра,
ме обичай, и нищо,  нищо не питай.

31.05.2008 01:45 ЕЕТ, София, СГНР.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ми Ки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей Галка! Не за първи път се срещаме, нали? Аз така си пиша.
    Така се получава. Малко излиза патетично, но "хаста ла виста"!
    Благодаря!
  • Много хубав стих!
    Разчувства ме!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Благодаря,Валче!Усмивка за теб, не съм ли ти казвал, че не понасям като плачат жени и кучета! Да не вземеш сега пък да се засегнеш от това сравнение. Дълго е за обяснявяне, защо именно кучета...но само ще ти кажа, че съм живял 15 години с две живи кучета и знам и кучешки език.
    Освен останалите ...

    Ася! Мила моя живо-писке! Ех Ася, ако ми казваше някой какво ще ме стигне, Ася! Нямаше ама никога да му повярвам! - останалото на лични!
  • " обичай, и нищо, нищо не питай."!!!
    Много емоционално откровение!Хареса ми!Поздравления,Милчо!
  • Просълзих се от емоция!Поздравявам те Миланов!Доста нещо съм пропуснала,но ще наваксам!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...