30 сент. 2011 г., 18:53

На лятото с умиращия дъх... 

  Поэзия
1467 2 18

На лятото с умиращия дъх

предесенното слънце се пропука.

А сянката по бледия му път

затваря се в сърцето на светулка,

 

…преобразява всички цветове.

Очите ми във есенно налива

и плисва дъжд. А аз като дете,

изгубена, от облака отпивам.

 

Със сънища заплитам моя ден,

пришивам самотата си отвътре

и изгревът (тъй често уморен)

прегръща ме невидимо до мръкване,

 

рисува във зениците ми здрач…

А лятото умира тихомълком.

Лежи до мен до сетния си час,

че утре вече няма да сме същите.

 

И ето-  вън се спуска есента.

Красива, вятърничава и гола,

усмихва се пред моята врата… (тъгувах ли?)

Ще трябва да отворя…

 

 

© Ева Корназова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??