eva_32 (Ева Корназова)
110 774
30.09.2011 г., 18:53 ч.

На лятото с умиращия дъх... 

  Поезия
1466 2 18

На лятото с умиращия дъх

предесенното слънце се пропука.

А сянката по бледия му път

затваря се в сърцето на светулка,

 

…преобразява всички цветове.

Очите ми във есенно налива

и плисва дъжд. А аз като дете,

изгубена, от облака отпивам.

 

Със сънища заплитам моя ден,

пришивам самотата си отвътре

и изгревът (тъй често уморен)

прегръща ме невидимо до мръкване,

 

рисува във зениците ми здрач…

А лятото умира тихомълком.

Лежи до мен до сетния си час,

че утре вече няма да сме същите.

 

И ето-  вън се спуска есента.

Красива, вятърничава и гола,

усмихва се пред моята врата… (тъгувах ли?)

Ще трябва да отворя…

 

 

© Ева Корназова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??