30.09.2011 г., 18:53 ч.

На лятото с умиращия дъх... 

  Поезия
4.9 / 12
1630 2 18
На лятото с умиращия дъх
предесенното слънце се пропука.
А сянката по бледия му път
затваря се в сърцето на светулка,
…преобразява всички цветове.
Очите ми във есенно налива
и плисва дъжд. А аз като дете,
изгубена, от облака отпивам.
Със сънища заплитам моя ден,
пришивам самотата си отвътре
и изгревът (тъй често уморен)
прегръща ме невидимо до мръкване, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Корназова Всички права запазени

Предложения
  • Не вярвайте в безсрамника Април. Щурее много. Млад е. Невъздържан. Къде ли и с коя ли не е бил, ......
  • Тъмно е. Вятърът брули безмилостно. Мракът стремглаво нахлува в душата. Някакъв спомен пак плува в н...
  • Няма дума да чуеш за нея добра, облекло от елита не носи, на ревера ѝ алена буква от срам обществото...

Още произведения »