eva_32 (Ева Корназова)
110 774
30 sept 2011, 18:53

На лятото с умиращия дъх... 

  Poesía
1544 2 18

На лятото с умиращия дъх

предесенното слънце се пропука.

А сянката по бледия му път

затваря се в сърцето на светулка,

 

…преобразява всички цветове.

Очите ми във есенно налива

и плисва дъжд. А аз като дете,

изгубена, от облака отпивам.

 

Със сънища заплитам моя ден,

пришивам самотата си отвътре

и изгревът (тъй често уморен)

прегръща ме невидимо до мръкване,

 

рисува във зениците ми здрач…

А лятото умира тихомълком.

Лежи до мен до сетния си час,

че утре вече няма да сме същите.

 

И ето-  вън се спуска есента.

Красива, вятърничава и гола,

усмихва се пред моята врата… (тъгувах ли?)

Ще трябва да отворя…

 

 

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??