4 сент. 2007 г., 12:08

На Любчо

1.1K 0 1

Съжалявате ли сега,
че му говорехте така?
Съжалявате ли сега,
че го удряхте така?
Щеше ли да бъде различно,
ако той беше тук сега?
Щеше ли да има промяна,
или щяхте да се държите все така?
А дори не проронихте една сълза,
когато той почина.
Не помните ли това момче,
тъй лъчезарно - като слънчице,
което Господ ни отне
и остави нас да страдаме...
Това невръстно дете имаше чисто сърце.
Не заслужаваше тази съдба -
на 10 години отне ни го тя.
Беше ли честен Господ със тях -
той остави брат, майка, баща,
ракът погуби щастието и радостта...
Той остави и нас - тези деца,
които приятели му бяха и го подкрепяха...
Бог да те пази там, където си!
Любчо, обичаме те, помни!

Това стихотворение искам да посветя на моя съученик и приятел

Любослав, който на 10 години почина от левкемия. Искам да почета паметта му със това стихотворение. ЛЮБЧО, ЛИПСВАШ НИ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво много е хубаво.Това е по истински случеи,а не е измислица...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...