4.09.2007 г., 12:08 ч.

На Любчо 

  Поезия
744 0 1

Съжалявате ли сега,
че му говорехте така?
Съжалявате ли сега,
че го удряхте така?
Щеше ли да бъде различно,
ако той беше тук сега?
Щеше ли да има промяна,
или щяхте да се държите все така?
А дори не проронихте една сълза,
когато той почина.
Не помните ли това момче,
тъй лъчезарно - като слънчице,
което Господ ни отне
и остави нас да страдаме...
Това невръстно дете имаше чисто сърце.
Не заслужаваше тази съдба -
на 10 години отне ни го тя.
Беше ли честен Господ със тях -
той остави брат, майка, баща,
ракът погуби щастието и радостта...
Той остави и нас - тези деца,
които приятели му бяха и го подкрепяха...
Бог да те пази там, където си!
Любчо, обичаме те, помни!

Това стихотворение искам да посветя на моя съученик и приятел

Любослав, който на 10 години почина от левкемия. Искам да почета паметта му със това стихотворение. ЛЮБЧО, ЛИПСВАШ НИ!

© Мария Игнатова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво много е хубаво.Това е по истински случеи,а не е измислица...
Предложения
: ??:??