На любимата зима
Оглеждам се на улица без път.
Загубена в погрешна перспектива.
И чудя се, къде ли пак ще спрат
душите на пристигащата зима.
Ще разпознаят, явно, тайните си преспи
от минали разходки точно тук.
И в хор от безсловесни песни
ще дойдат във самотния ми кът.
Отново ще огреят нищетата
с лъчи на дивно-снежна буря,
във весел плач ще ми приспят тъгата
и спомена от болка ще разтурят.
И ще позная този път, сама пътека,
както във дните на игра е бил за мене,
от детството изчезналата дреха
ще облека за миг и ще забавя времето.
31.10.2009г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Кънчева Все права защищены
