Обичам те! – понякога са просто думи,
но друг път те са път и стон,
че всичко сме живели и простили.
И пак съм тук.
И пак ти давам сили.
Докосването на перцето на китара
на сина ми,
очите на изплашено дете.
Обичам те! – е цялото море,
гората под нозете на приятел,
прегръдка на любим човек.
Сърце!
Което даже няма сили да пулсира
без другия.
И няма да се спре.
© Яна Кузманова Все права защищены