На люляк ухае душата ти,
тъга във очите ти виждам.
Копнея за миг във ръцете ти
любовни криле да съзиждам.
Светът е две педи голям
и ние, навярно различни,
магнитно привлечени в плам
обърнали бихме поличби.
На люляка клон не чупи,
да вдишам от твойто ухание,
бих искала тъй, без очи
да видя душата ти, бялата.
© Kati Vangelova Все права защищены