На люляк ухае душата ти,
тъга във очите ти виждам.
Копнея за миг във ръцете ти
любовни криле да съзиждам.
Светът е две педи голям
и ние, навярно различни,
магнитно привлечени в плам
обърнали бихме поличби.
На люляка клон не чупи,
да вдишам от твойто ухание,
бих искала тъй, без очи
да видя душата ти, бялата.
© Kati Vangelova All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
