На люляк ухае душата ти...
На люляк ухае душата ти,
тъга във очите ти виждам.
Копнея за миг във ръцете ти
любовни криле да съзиждам.
Светът е две педи голям
и ние, навярно различни,
магнитно привлечени в плам
обърнали бихме поличби.
На люляка клон не чупи,
да вдишам от твойто ухание,
бих искала тъй, без очи
да видя душата ти, бялата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Kati Vangelova Всички права запазени
