А как без теб аз нямам смисъл!
И тъй самотна всеки ден...
Защо е нужно да заспивам,
за да те имам пак до мен?
И само нощем аз съм жива,
ако в съня ми долетиш.
И как боли тъмата като си отива,
че с нея и ти ще да се изличиш!
Нима заради теб презрях зората,
деня, смеха и радостта?
И има ли за мене радост на Земята,
различна от съня?!
© Грета Маркова Все права защищены