4 дек. 2007 г., 21:57

На M. и С.

726 0 1

Ще се срещнем ли пак някой ден

сред мириса на есенни цветя?

И ако да, ще бъда ли пак победен

от красотата на една чудна жена?

Ще ме галиш ли със синия поглед отново?

Ще ме сгрееш ли със топлия си ангелски смях?

Ще простиш ли ти пак на сърце от олово, 

че от мен всичко да ти дам, не можах?

Ще ме разбираш ли пак, когато боли ме?

Ще галиш ли с пръсти моите слаби места?

Ще усещаш ли пак как любовта ти гори ме?

Ще ме радваш ли пак с малки неща?

Ще те имам ли тогава реално -

не насън и не във мечти?

Ще целуна ли устните ти страстно, нахално?

Ще ме искаш ли тогава и ти?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато човек истински желае нещо и живее с него, то незбежно се случва. Желая го искрено на лиричния герой. Но за да стане, махнете бъдеще време. Направете го сегашно.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...