Ще се срещнем ли пак някой ден

сред мириса на есенни цветя?

И ако да, ще бъда ли пак победен

от красотата на една чудна жена?

Ще ме галиш ли със синия поглед отново?

Ще ме сгрееш ли със топлия си ангелски смях?

Ще простиш ли ти пак на сърце от олово, 

че от мен всичко да ти дам, не можах?

Ще ме разбираш ли пак, когато боли ме?

Ще галиш ли с пръсти моите слаби места?

Ще усещаш ли пак как любовта ти гори ме?

Ще ме радваш ли пак с малки неща?

Ще те имам ли тогава реално -

не насън и не във мечти?

Ще целуна ли устните ти страстно, нахално?

Ще ме искаш ли тогава и ти?