yoananikolova (Йоана Николова) yoananikolova (Йоана Николова)
23
28 нояб. 2010 г., 11:01

На М. Петрова

1.2K 0 2

На М. Петрова


Бъдеще и минало препускат в мига

Радост откъсва и захвърля презряла тъга

Мъчително дългата раздяла маха ми с ръка

Отдалечава се от мен с всяка твоя крачка


Наситена с цветове дъга

Проправя си пъстра пътечка

Между слънчевите лъчи и дъжда

Посетили моята кротка душа


Момент дългоочакван е това

Да те зърна отново дочаках едва

Обичам те с цялото си сърце

Ти си усмивката но моето лице


Йоана Р. Николова

27.11.2010г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Николова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0