yoananikolova (Йоана Николова) yoananikolova (Йоана Николова)
23
28.11.2010 г., 11:01

На М. Петрова

1.2K 0 2

На М. Петрова


Бъдеще и минало препускат в мига

Радост откъсва и захвърля презряла тъга

Мъчително дългата раздяла маха ми с ръка

Отдалечава се от мен с всяка твоя крачка


Наситена с цветове дъга

Проправя си пъстра пътечка

Между слънчевите лъчи и дъжда

Посетили моята кротка душа


Момент дългоочакван е това

Да те зърна отново дочаках едва

Обичам те с цялото си сърце

Ти си усмивката но моето лице


Йоана Р. Николова

27.11.2010г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Николова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0