yoananikolova (Йоана Николова) yoananikolova (Йоана Николова)
23
28 nov 2010, 11:01

На М. Петрова

  Poesía » Otra
1.2K 0 2

На М. Петрова


Бъдеще и минало препускат в мига

Радост откъсва и захвърля презряла тъга

Мъчително дългата раздяла маха ми с ръка

Отдалечава се от мен с всяка твоя крачка


Наситена с цветове дъга

Проправя си пъстра пътечка

Между слънчевите лъчи и дъжда

Посетили моята кротка душа


Момент дългоочакван е това

Да те зърна отново дочаках едва

Обичам те с цялото си сърце

Ти си усмивката но моето лице


Йоана Р. Николова

27.11.2010г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0