На М. Петрова
Бъдеще и минало препускат в мига
Радост откъсва и захвърля презряла тъга
Мъчително дългата раздяла маха ми с ръка
Отдалечава се от мен с всяка твоя крачка
Наситена с цветове дъга
Проправя си пъстра пътечка
Между слънчевите лъчи и дъжда
Посетили моята кротка душа
Момент дългоочакван е това
Да те зърна отново дочаках едва
Обичам те с цялото си сърце ...