На майка
Прелита спомена за тебе, майко,
тъжна нотка пресича сърцето.
Добре ли си там при звездите?
Ти сама звезда беше на земята.
Времето премина, лети и не мисли.
Тъжна въздишка от дълбоко излиза.
Къде си, майко, какво правиш сега?
Аз съм вече голяма и стара жена
и трудно минават годините без тебе.
Колко често ми идва да ти звънна,
но явно при тебе телефони няма.
Ти ни виждаш, нали?
Стоиш в сърцето ми тъжно.
Спокойно, далече съм, но ръката ми докосва,
една сестричка мила и твърда, измъчена.
Обичаме те, майко и здраво държим се за ръце
да е спокойно и топло твоето сърце.
© Йонка Янкова Все права защищены