30.10.2018 г., 10:00

На майка

705 1 6

Йонка Янкова

На майка

Прелита спомена за тебе, майко,
тъжна нотка пресича сърцето.
Добре ли си там при звездите?
Ти сама звезда беше на земята.
Времето премина, лети и не мисли.
Тъжна въздишка от дълбоко излиза.
Къде си, майко, какво правиш сега?
Аз съм вече голяма и стара жена
и трудно минават годините без тебе.
Колко често ми идва да ти звънна,
но явно при тебе телефони няма.
Ти ни виждаш, нали?
Стоиш в сърцето ми тъжно.
Спокойно, далече съм, но ръката ми докосва,
една сестричка мила и твърда, измъчена.
Обичаме те, майко и здраво държим се за ръце
да е спокойно и топло твоето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...