29 дек. 2020 г., 11:12

На майка

1K 1 1

 

Трудно е. 

Много трудно е, Маме, 
да съм мъжът, 
а трябваше да сме двама.

Сложи животът насреща нещата така -

без патос, 
без предястие -
без излишна драма.

 

Със себе си още объркан съм,
а трябва да браня сериозно  -
твоето щастие,
честта,
любовта
и майчината ти отговорност.

 

Разбутан тука е храмът ни - 
в едни митически 
малки 
илюзийки.   

Малко ще хленча - 
много ще ме боли, 
но каруцата със зъби ще дръпна...

 

Вдясно слънцето надниква със зениците си -облачни.
сини,
зелени,
кафяви - 
мечти...

 

Малко е облачно,
малко е схлупено,
отразяват се в дограмата едни очи остарели, 
но много, много, много обичали...

 

28-ми е -
западно
пуша,
тихо,
балконно,
по залез...

 

Жените сте всичко на тоя свят,
затова  
и
последната 
роза
е твоята!

                                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Филип Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...