Dec 29, 2020, 11:12 AM

На майка

1K 1 1

 

Трудно е. 

Много трудно е, Маме, 
да съм мъжът, 
а трябваше да сме двама.

Сложи животът насреща нещата така -

без патос, 
без предястие -
без излишна драма.

 

Със себе си още объркан съм,
а трябва да браня сериозно  -
твоето щастие,
честта,
любовта
и майчината ти отговорност.

 

Разбутан тука е храмът ни - 
в едни митически 
малки 
илюзийки.   

Малко ще хленча - 
много ще ме боли, 
но каруцата със зъби ще дръпна...

 

Вдясно слънцето надниква със зениците си -облачни.
сини,
зелени,
кафяви - 
мечти...

 

Малко е облачно,
малко е схлупено,
отразяват се в дограмата едни очи остарели, 
но много, много, много обичали...

 

28-ми е -
западно
пуша,
тихо,
балконно,
по залез...

 

Жените сте всичко на тоя свят,
затова  
и
последната 
роза
е твоята!

                                            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Филип Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...