Трудно е. 

Много трудно е, Маме, 
да съм мъжът, 
а трябваше да сме двама.

Сложи животът насреща нещата така -

без патос, 
без предястие -
без излишна драма.

Със себе си още объркан съм,
а трябва да браня сериозно  -
твоето щастие,
честта,
любовта
и майчината ти отговорност.

Разбутан тука е храмът ни - 
в едни митически 
малки 
илюзийки.   

Малко ще хленча - 
много ще ме боли, 
но каруцата със зъби ще дръпна...

Вдясно слънцето надниква със зениците си -облачни.
сини,
зелени,
кафяви - 
мечти...

Малко е облачно,
малко е схлупено,
отразяват се в дограмата едни очи остарели, 
но много, много, много обичали...

28-ми е -
западно
пуша,
тихо,
балконно,
по залез...

Жените сте всичко на тоя свят,
затова  
и
последната 
роза
е твоята!