На майка ми
Музика>>
На майка ми
Бягайте, пъргави боси нозе,
мамят ви росни лилави треви...
Бързият ручей дали си тече
през букаците?
Здравецът пак ли е там, край зида,
знаеш пътека, и жар как гори,
старият орех и буйна лоза
ще познаеш ли?
Толкова пъти утъпкваха мислите стария път към дома,
толкова пъти сънува, че жънеш и чуваш на сърпа звъна,
нямаше ден да не мислиш за майчица, свела очи и снага,
минали грешки тършуваха диво и търсеха твойта вина...
Бързай, мамо, бързай, мамо,
малък е светът...
Сега отново си тук
и в златен прах са твойте ръце,
докосваш нежно всяка следа,
в очите ти пътува сълза.
И никога никой друг
не ще погледне с твойте очи,
и истински е пак всеки звук,
но няма ключ и няма врати,
но няма ключ и няма врати...
Минали грешки тършуваха диво и търсеха твойта вина,
нямаше ден да не мислиш за майчица, свела очи и снага,
толкова пъти сънува, че жънеш и чуваш на сърпа звъна,
толкова пъти утъпкваха мислите стария път към дома...
Сринат е белият зид в прах и кал,
няма пътека, а няма и път,
старата буйна лоза подивя,
сляп е орехът...
Бавни са твоите боси нозе,
други са тези лилави треви,
бързият ручей потъна, уви.
Страх в шубраците...
Никой няма, никой няма,
пустота до смърт...
Сега отново си тук,
и в златен прах са твойте ръце,
докосваш нежно всяка следа,
в очите ти пътува сълза.
И никога никой друг
не ще погледне с твойте очи,
и истински е пак всеки звук,
но няма ключ и няма врати,
но няма ключ и няма врати,
но няма ключ и няма врати...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Доли Все права защищены
