dolly (Доли)
583 5254
28 июн. 2007 г., 12:00

На майка ми 

  Поэзия
702 0 10

 

 

 

На майка ми


Бягайте, пъргави боси нозе,

мамят ви росни лилави треви...

Бързият ручей дали си тече

през букаците?

Здравецът пак ли е там, край зида,

знаеш пътека, и жар как гори,

старият орех и буйна лоза

ще познаеш ли?


Толкова пъти утъпкваха мислите стария път към дома,

толкова пъти сънува, че жънеш и чуваш на сърпа звъна,

нямаше ден да не мислиш за майчица, свела очи и снага,

минали грешки тършуваха диво и търсеха твойта вина...

Бързай, мамо, бързай, мамо,

малък е светът...

Сега отново си тук

и в златен прах са твойте ръце,

докосваш нежно всяка следа,

в очите ти пътува сълза.


И никога никой друг

не ще погледне с твойте очи,

и истински е пак всеки звук,

но няма ключ и няма врати,

но няма ключ и няма врати...


Минали грешки тършуваха диво и търсеха твойта вина,

нямаше ден да не мислиш за майчица, свела очи и снага,

толкова пъти сънува, че жънеш и чуваш на сърпа звъна,

толкова пъти утъпкваха мислите стария път към дома...

Сринат е белият зид в прах и кал,

няма пътека, а няма и път,

старата буйна лоза подивя,

сляп е орехът...


Бавни са твоите боси нозе,

други са тези лилави треви,

бързият ручей потъна, уви.

Страх в шубраците...

Никой няма, никой няма,

пустота до смърт...


Сега отново си тук,

и в златен прах са твойте ръце,

докосваш нежно всяка следа,

в очите ти пътува сълза.

И никога никой друг

не ще погледне с твойте очи,

и истински е пак всеки звук,

но няма ключ и няма врати,


но няма ключ и няма врати,


но няма ключ и няма врати...

 




 

© Доли Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??