28.06.2007 г., 12:00

На майка ми

862 0 10

 

 

Музика>>

 

На майка ми


Бягайте, пъргави боси нозе,

мамят ви росни лилави треви...

Бързият ручей дали си тече

през букаците?

Здравецът пак ли е там, край зида,

знаеш пътека, и жар как гори,

старият орех и буйна лоза

ще познаеш ли?


Толкова пъти утъпкваха мислите стария път към дома,

толкова пъти сънува, че жънеш и чуваш на сърпа звъна,

нямаше ден да не мислиш за майчица, свела очи и снага,

минали грешки тършуваха диво и търсеха твойта вина...

Бързай, мамо, бързай, мамо,

малък е светът...

Сега отново си тук

и в златен прах са твойте ръце,

докосваш нежно всяка следа,

в очите ти пътува сълза.


И никога никой друг

не ще погледне с твойте очи,

и истински е пак всеки звук,

но няма ключ и няма врати,

но няма ключ и няма врати...


Минали грешки тършуваха диво и търсеха твойта вина,

нямаше ден да не мислиш за майчица, свела очи и снага,

толкова пъти сънува, че жънеш и чуваш на сърпа звъна,

толкова пъти утъпкваха мислите стария път към дома...

Сринат е белият зид в прах и кал,

няма пътека, а няма и път,

старата буйна лоза подивя,

сляп е орехът...


Бавни са твоите боси нозе,

други са тези лилави треви,

бързият ручей потъна, уви.

Страх в шубраците...

Никой няма, никой няма,

пустота до смърт...


Сега отново си тук,

и в златен прах са твойте ръце,

докосваш нежно всяка следа,

в очите ти пътува сълза.

И никога никой друг

не ще погледне с твойте очи,

и истински е пак всеки звук,

но няма ключ и няма врати,


но няма ключ и няма врати,


но няма ключ и няма врати...

 




 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...