28.06.2007 г., 12:00

На майка ми

863 0 10

 

 

Музика>>

 

На майка ми


Бягайте, пъргави боси нозе,

мамят ви росни лилави треви...

Бързият ручей дали си тече

през букаците?

Здравецът пак ли е там, край зида,

знаеш пътека, и жар как гори,

старият орех и буйна лоза

ще познаеш ли?


Толкова пъти утъпкваха мислите стария път към дома,

толкова пъти сънува, че жънеш и чуваш на сърпа звъна,

нямаше ден да не мислиш за майчица, свела очи и снага,

минали грешки тършуваха диво и търсеха твойта вина...

Бързай, мамо, бързай, мамо,

малък е светът...

Сега отново си тук

и в златен прах са твойте ръце,

докосваш нежно всяка следа,

в очите ти пътува сълза.


И никога никой друг

не ще погледне с твойте очи,

и истински е пак всеки звук,

но няма ключ и няма врати,

но няма ключ и няма врати...


Минали грешки тършуваха диво и търсеха твойта вина,

нямаше ден да не мислиш за майчица, свела очи и снага,

толкова пъти сънува, че жънеш и чуваш на сърпа звъна,

толкова пъти утъпкваха мислите стария път към дома...

Сринат е белият зид в прах и кал,

няма пътека, а няма и път,

старата буйна лоза подивя,

сляп е орехът...


Бавни са твоите боси нозе,

други са тези лилави треви,

бързият ручей потъна, уви.

Страх в шубраците...

Никой няма, никой няма,

пустота до смърт...


Сега отново си тук,

и в златен прах са твойте ръце,

докосваш нежно всяка следа,

в очите ти пътува сълза.

И никога никой друг

не ще погледне с твойте очи,

и истински е пак всеки звук,

но няма ключ и няма врати,


но няма ключ и няма врати,


но няма ключ и няма врати...

 




 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...