28 jun 2007, 12:00

На майка ми

  Poesía
861 0 10

 

 

Музика>>

 

На майка ми


Бягайте, пъргави боси нозе,

мамят ви росни лилави треви...

Бързият ручей дали си тече

през букаците?

Здравецът пак ли е там, край зида,

знаеш пътека, и жар как гори,

старият орех и буйна лоза

ще познаеш ли?


Толкова пъти утъпкваха мислите стария път към дома,

толкова пъти сънува, че жънеш и чуваш на сърпа звъна,

нямаше ден да не мислиш за майчица, свела очи и снага,

минали грешки тършуваха диво и търсеха твойта вина...

Бързай, мамо, бързай, мамо,

малък е светът...

Сега отново си тук

и в златен прах са твойте ръце,

докосваш нежно всяка следа,

в очите ти пътува сълза.


И никога никой друг

не ще погледне с твойте очи,

и истински е пак всеки звук,

но няма ключ и няма врати,

но няма ключ и няма врати...


Минали грешки тършуваха диво и търсеха твойта вина,

нямаше ден да не мислиш за майчица, свела очи и снага,

толкова пъти сънува, че жънеш и чуваш на сърпа звъна,

толкова пъти утъпкваха мислите стария път към дома...

Сринат е белият зид в прах и кал,

няма пътека, а няма и път,

старата буйна лоза подивя,

сляп е орехът...


Бавни са твоите боси нозе,

други са тези лилави треви,

бързият ручей потъна, уви.

Страх в шубраците...

Никой няма, никой няма,

пустота до смърт...


Сега отново си тук,

и в златен прах са твойте ръце,

докосваш нежно всяка следа,

в очите ти пътува сълза.

И никога никой друг

не ще погледне с твойте очи,

и истински е пак всеки звук,

но няма ключ и няма врати,


но няма ключ и няма врати,


но няма ключ и няма врати...

 




 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...