На майка ми
Не я познах....
Седнала на пода до прозореца.
С цигара за първи път,
пиеща кафе.
Толкова различна, тиха,
гледаща през мен.
Моля я да тръгнем.
Моля я да ми прости.
Моля я да вземе моите ръце.
Тя мълчи.
Наранена.
Свила се във ъгъла
като мъничко дете.
Виждам във очите й сълзи.
Гледам я как страда,
страх ме е и аз мълча.
Не зная просто как да кажа
-мамо тук съм не си сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Киара Все права защищены
