Не я познах....
Седнала на пода до прозореца.
С цигара за първи път,
пиеща кафе.
Толкова различна, тиха,
гледаща през мен.
Моля я да тръгнем.
Моля я да ми прости.
Моля я да вземе моите ръце.
Тя мълчи.
Наранена.
Свила се във ъгъла
като мъничко дете.
Виждам във очите й сълзи.
Гледам я как страда,
страх ме е и аз мълча.
Не зная просто как да кажа
-мамо тук съм не си сама.
© Киара All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
