Кiara (Киара)
182 300
May 5, 2006, 8:25 PM

На майка ми 

  Poetry
859 0 7

Не я познах....

Седнала на пода до прозореца.

С цигара за първи път,

пиеща кафе.

Толкова различна, тиха,

гледаща през мен.

Моля я да тръгнем.

Моля я да ми прости.

Моля я да вземе моите ръце.

Тя мълчи.

Наранена.

Свила се във ъгъла

като мъничко дете.

Виждам във очите й сълзи.

Гледам я как страда,

страх ме е и аз мълча.

Не зная просто как да кажа

-мамо тук съм не си сама.

© Киара All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стиха ти истински ме развълнува. Много топлина и красота.
  • Майчицата...все късно им казваме колко ги обичаме...Хубаво е!
  • Една топла прегръдка, една дума от сърце и един признателен поглед.
    Каквото и да напишем за майките все ще е малко.
    Поздрав за посвещениеото!
    Хубаво стихотворение Киара!
  • А може би просто трябва да кажеш "мамо прости".Защото не всичко на този свят се оправя с дума като"обичам"!
  • Да... с три думички спри пороя на майчините сълзи!
    Думите са:"Обичам те, мамо" Поздрав за стиха! Докосва!
  • Да и аз съм съгласен с Мая...
  • просто и кажи, че я обичаш ...
Random works
: ??:??