30 июл. 2011 г., 18:29

На майка ми

1.1K 0 2

Този стих посвещавам на теб, мамо,

за това, че винаги съм била на твоето рамо,

ти ме научи да живея

И за мечтите си докрай да копнея,

от всичко лошо, мамо, ме предпази

и душата ми чиста опази.

Към твоето майчинско сърце,

към твойте очи, по-светли от слънце,

към твоята душа, по-дълбока от морето,

подарявам всичката си любов от сърцето.

Понякога с ината си грешах

и пред теб виновна бях,

но моля те да ми простиш за всичко

и сърцето ми със теб да не се чувства никога самичко.

Дарявам ти сега – едно благодаря,

една усмивка,

една прегръдка,

един намек, че без теб нямаше да съм това, което съм!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Гущерова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....